Рози

Обща характеристика и видове рози

Изисквания за рози:

Изискват слънчеви местораснения, богати на органични вещества песъкливо-глинасти дълбоки почви.

Това се дължи на развитието на кореновата система на различните храстовидни рози, тъй като тяхната пропагация в по-твърди почви е отслабена поради генетически слаба титопотентност на техните клетки.

Титопотентността (потенциала на една клетка да се превърне във всички други видове клетки на един организъм) е особено важно свойства при растенията. Това свойство позволява на дървесните, тревисти и храстовидни растения да развият силна коренова система.
Една от причините розите да са толкова капризни в началото на тяхното засаждане, е тъй като тяхната заложена способност да се адаптират е генетически променена поради селективна еволюция причинена от човешката дейност.

При засаждане на различни видове рози, е особено важно да се следи състоянието на почвата и при необходимост тя трябва да се обработи до стандартите, които ще опишем по-долу.

Реакция на почвата 6-7рН, алкална до слабо кисела. Да няма високи подпочвени води. На слънчеви припечни изложения не се препоръчва садене на рози. Не обичат въздушни течения. За по-високите планински райони може на южни изложения, но не близо до сгради. Иначе изток, запад, североизток, югозапад. В паркова среда се садят в лехи.

Обработка на почвата

Основна обработка се препоръчва да се прави есенно време, задължително дълбока обработка на 60см. Необходимо е почвата да бъде обърната до пълната дълбочина на изкопните показатели (60см), като е наложително при глинести почви тази основа да бъде добре разбира и обработена.

При ръчно обработване се прави риголване с 3 лопати. Обикновено между първи и втори пласт се внасят и органични пластове. Строителните отпадъци задължитално се почистват.

Скелетни материали с големина до 2мм.

Основно торене на рози – използва се най-често оборски тор. Торене 6-8t/dka, а при слабо запасени почви 8-10t/dka (8-10kg/m2). Внасят се на дълбочина 30-35см.

Внасят се и минерални торове в съотношение N:P:K – 1:1:2 при норма 100g/m2 .

• Амониева селитра – 12kg/dka
• Суперфосфат – 67kg/dka
• Калиева сол – 18kg/dka

При единично засадени рози в яма с норма 5кg на брой и минерален тор 15-20g.

Повърхностно минерално торене 1:1:2 (30g/m2) и се зарива с гребло.

За повечето сортове розa се препоръчва и внасяне на костно брашно, благоприятстващо обилния цъфтеж 100g/m2. Внася се в повърхностния слой почва. Органичните торове се внасят есенно време, а минералните повърхностно на пролет.

При употреба на чайно-хибридни рози може и да се отглеждат на по-алкални почви.

Ако рН не е в нормите:

• при ниска варуваме със смлян варовик 200kg/dka
• при много алкална – внасяме сяра 120 kg/dka или амониев сулфат (NH4) 2SO4 25kg/dka.

Засаждане на рози

Извършва се поне 2-3 седмици след основната обработка на почвата. В топлите райони се предпочита есенното засаждане. За по-студените райони и за нестудоустойчивите рози се препоръчва пролетно засаждане. Преди засаждане се прави подрязване на кореновата система.

Надземната част при есенно засаждане на рози се отрязва на 30-40см, а на 20см се съкращават само миниатюрните/бордюрни рози. Преди засаждане се прави самата резитба. Парковите рози се съкращават на 1/3 или 1/4 от дължината (30-40см).

Посадъчните материали от рози се доставят замръзнали. Размразяването се прави бавно в неотоплени помецения с t 5-8°С. След 2-3 дни се разопаковат. Много често производителите есенно време изваждат посадъчните материали и ги държат в проветливи помещения. Преди засаждане се препоръчва потапяне на корените в гъста каша от глина и оборски тор. Целта е да се образува филм върху кората на корените. Розите се засаждат в ями 50/50/50см.

Дълбочината на садене е до мястото на облагородяване, което трябва да остане на повърхността.

Кога се садят рози

При есенно садене на рози, растенията се зазимяват като се прави купчинка от почва 20-25см. Именно този подход съкращава една голяма част от рисковете от засаждане на рози през есента, тъй като самите растения са вече към края на естествения си цикъл на сокотечение и са значително по-лениви и некапризни.

Заземяването протича по същия начин, както е при вече установените растителни насаждения и лехи, като дори е допустимо да се използва мулч от кипариси или иглолистни дървета. Този вид покривни смеси служат като второстепенна защита от насекоми и пълзящи видове, отколкото като защита от замръзване на корени рози.

При пролетно за около 2 седмици растенията трябва да останат покрити докато сутрешната слана отмине и температурите се вдигнат. Необходимо е засаждането да се случи в ранен Март, но при по-висока надморска височина от 1000м, този процес може да изчака до началото на Април.

Тогава долните слоеве на почвата започват да се затоплят и позволяват за много по-лесната интеграцията на растителните видове към околната им среда. След повдигане на зоната на замръзване на почвата, дори най-капризните градински рози ще са в безопасност понеже рисковете от попарване на коренищата драстично намаляват.

При щамбовите рози след засаждане поливаме.

Групиране и растояния на засаждане

І група – рози за рязан цвят – чаенохибридни, сортове на ремонтантните рози Rosa hybrida bifera, rosa perniciana – за тях е характерно че са най-взискателни към почвените условия и нестудоустойчиви. в зелените площи се използват за лехи в розариуми и се засаждат на растояние 60см.

ІІ група – рози за лехи и уедрени групи – полиантови рози, полиантови хибриди – не са много високи, по-невзискателни, по-сухоустойчиви, зимоустойчиви. Растояние 40-60см в лехи.

ІІІ група – градински миниатюрни рози – около 20-30см височина. Използват се за скални кътове или бордюри. Растояние 20см.

ІV група – високи катерливи рози (храстовидни) – достигат височина до 2м. – Rosa rugosa, Rosa gallica, Rosa alba, Rosa rubiginosa, Rosa mushata, Rosa spinosisima. Студоустойчиви. Растояния при ивици 60-80см, а в групи 80см до 1,50м.

V група – катерливи и полукатерливи рози – катерливи (Rosa wichiriana, Rosa lambertiana, Rosa panksia, Rosa multiflora) и полукатерливи (пъпкови мутации на обикновени рози Rosa ‘Paul Scarlet climber’) За вертикално озеленяване на стени и различни съдове. Растояние 1,50м.

VІ група – щамбови рози – в масиви, растояние между лехите 1-1,20см.

---

Отглеждане на розa

Поддържане на рози

Текуща обработка на почвата – прекопаване на терена около розите. Извършва се в интервал 1,5-2 месеца и дълбочина 12-15см, с мотика. Есенно и пролетно време.

Пролетното прекопаване при вече установени растителни видове се прави с цел аериране на почвате и подготовка за добавяне на подхранващи смеси. В зависимост от това дали разполагате с бордюрни рози или катерливи рози, е нужно да съобразите метеорологичните условия със самата обработка на почвата.
При отглеждане на катерещи рози е нужно да се установи конкретна посока на тяхното развитие и да се правят корекции чрез рязане на рози в ключови участъци. Повече за това ще споменем в секцията „Резитба на рози”.

Подхранване и поливане

Прави се както с минерални така и с органични торове. Особено чаено-хибридните рози са изключително взискателни. Те изисква специален тор за рози, които е горял оборен тор, които е добре да е престоял поне 1 година.

Ако използвате органична тор, а не такава купена от магазин, е особено важно да се следи за състоянието на самата тор, като се измерва температурата в сърцевината. Средната температура на една купа с оборска тор трябва да бъде към 28 градуса – тази стойност показва бактериална активност най-често характеризирана с умерена киселинност и наличие на тъй важния и нужен азот.

Сух разложен оборски тор се внася всяка есен с норма 6-7t/dka за говежди тор, 4-5t/dka за овчи тор и 0,8-1t/dka за птичи тор. Есенното торене се прави на по-голяма дълбочина.

• Костено брашно в норма 50-100kg/dka.

През сезона само на чаено-хибридните рози се прави минерално торене или торене с течни органични торове – около 2-3kg на брой и се внасят чрез поливане. Първото подхранване се прави при бутонизация на пъпките, второ след първи цъфтеж и трето при втора бутонизация.

1-во подхранване – органичен тор разреден с вода – 1kg на 10l вода + 10-15g амониева селитра, 25g суперфосфат и 10-12g калиева сол.

2-ро подхранване – 20-30g амониева селитра, 50-60g суперфосфат, 10-12g калиева сол.

3-то подхранване – 10-15g амониева селитра, 50-60g суперфосфат, 20-25g калиева сол.

При едно подхранване съотношение 1:0,7:1,5 N:P:K количество 20-30g/m2.

Поливане – прави се в основата, без да се мокрят листата и цветовете. По-рядко, но обилно поливане (1 път седмично).

Резитба на рози

Подрязването на розите е важна за обилния им цъфтеж. Състои се в съкращаване на надземната им част и отрязване на стари, криви, болни леторасти.

Отрезът се прави на 1 см над пъпката, гладък, леко наклонен. Отрязаните клонки се изнасят извън обекта и се изгарят.

Ъгълът на един ряз трябва да бъде леко заострен, за да позволи на предотврати натрупване на влага на това чувствително за растението място. Така се позволява на клона да зарасне по-бързо, като освобождава розата от изхабяване на голям енергиен ресурс за запълване на проявената рана.

Важно е и да се следи за цялостното състояние на розата. Ако едно растение на вид изтощено, да не се реже прекалено драстично, тъй като това може да измори коренището допълнително. Приоритизирайте клоните с повече пъпки – така ще спестите една голяма глюкозна инвестиция.

В първата една година след засаждането всички рози се оформят по определен начин. При много видове е желателно като се появи първи цвят да се отреже до 4-5 пъпки под него. Целта е да се оформят разклонения. През есента се постъпва по същия начин. По-нататък подрязване на рози се извършва различно за различчните видове:

1. ремонтантни рози – основната резитба се прави през пролетта- март/април. Височината на резитбата зависи от дебелината на леторастите: тънките се отрязват много ниско, средните на 5-6 пъпки, дебелите- на 7-8 пъпки.
2. чаено-хибридните – основна резитба през пролетта. При тях остават обикновено 3-4 до 7-8 стъбла в зависимост от възрастта. Почти винаги на къса резитба. Прави се втора лятна резитба.
3. полиантови – едроцветните – както чаено-хибридните; дребноцветните на 2-3 пъпки, ниско.
4. паркови рози
5. щамбови рози – в зависимост от това какъв вид роза е облагороден върху стъблото. В общи линии трябва да се оформи корона.

Зазимяване и отзимяване

Зазимяване се прави при чувствителните рози – чаено-хибридните и полиантови едроцветни. Правят се купчинки от почва. Надземната част се съкращава на 1/2. Зазимяването се съчетава с подхранване с органични торове. Може да се закрият с прегоял оборски тор.

Отзимяване – премахване на затоплящите материали. Добре е да се прави в облачно време, тъй като директното слънце може да доста бързо да отнеме създадената влажна възглавница около коренищата, а това да образува високоизпарителен процес и така да се наранят капилярните сформирования на корените.