юли
2014
Билкова градина
Риган
Риганът (Origanum vulgare L.) е многогодишно тревисто растение от семейство Устноцветни. Расте из храсталаци и сечища, по каменливи места и в редки гори предимно в предпланините и планините из цялата страна докъм 1600 м надморска височина. Образува туфа, в която може да се наброят 80-100 стъбла, като ежегодно излизат нови стъбла.
На височина достига до 80 см, като върховете на растенията се разклоняват и образуват чадъроподобни съцветия, в които са събрани голям брой малки цветчета с бледорозов, розов или почти бял цвят с кафяви чашки. На едни растения цветовете са двуполови, а на други – само женски. Женските цветове се разтварят 7-8 дни преди другите цветове. Опрашването на цветовете се извършва от насекомите – главно от пчелите. Цъфтежът на ригана продължава доста време, тъй като едни стъбла в туфата цъфтят, а други продължават да се развиват. При това положение цъфтежът започва обикновено от началото на юни и продължава до края на август.
Риганът се среща в диво състояние почти навсякъде у нас. Най-често се появява по сечищата из горите, край горските пътеки, покрай пътищата и по влажните места. Отглежда се и като културно растение заради ароматичното масло, което се съдържа в цялата надземна част и особено в цветовете. Маслото намира широко приложение в парфюмерията. Изсушените стъбла са добър заместител на чая.
Белият риган (Origanum heracleoticum L.) е подходящ за подправяне на ястия от птици и тестени изделия. Има аромат и вкус, подобен на чубрицата. Много използван е в италианската кухня за сосове за спагети, лазаня, пица.
Риганът може да се отглежда на всякакви почви. За предпочитане са по-леките с достатъчно хранителни вещества почви. Размножава се със семена. Засява се направо на постоянно, след предварителна подготовка на почвата. Може да се произведе рано напролет разсад в парник, който се използва за засаждане. Засяването трябва да се извърши редово на разстояние 40-50 см ред от ред и 30 см между растенията в редовете. Дълбочината на заравяне на семената в почвата не трябва да бъде повече от 2-3 см.
В България риганът е познат още като горски чай, овчарски босилек, ванилова трева, риганова трева, витошки чай и черновръхче. Среща се в Европа, Азия и Северна Америка. Съдържа етерично масло, витамини А и С, танини, минерални соли.
Босилек
Босилекът (Ocimum basilicum), известен още като „царска билка“ (от гр. basilicum — царски), е едногодишно тревисто растение с голо четириръбесто стъбло. Разклонено достига до височина 60 см. Листата му са яйцевидно-продълговати с дълги дръжки и заострени в края.
Цветовете са предимно бели, много рядко лилаво-бели или червени. Плодовете са сухи и след като узреят се разпадат на четири малки семенца. Цъфти от юни до септември. Като билка и подправка се използва надземната част на растението, най-често стръковете в пресен вид, като се бере по време на цъфтежа, а за сушене — преди цъфтежа. Съдържа етерично масло, горчиво вещество, гликозиди, танини, органични киселини, минерални соли. Родина на босилека са тропиците на Азия и Африка. Отглежда се културно в Европа от векове.
С босилека са свързани много поверия и легенди. В Индия босилекът е „обречен“ на бог Вишну, защото предпазва от ужасната митична змия, която „убива с очи“. В Египет се е използвал при балсамирането на мъртвите. По време на Римската империя поднесен стрък босилек е бил знак за изразяване на любов.В Мексико се е смятало, че ако носиш стръкче босилек в джоба си, това ще ти донесе пари, а любимият човек ще ти е вечно верен.
Джоджен и лимонова трева
Джодженът (Mentha spicata, син. M. viridis) е вид мента, растяща в централна и южна Европа. Обича влажните почви.
Джодженът (гьозум) е тревисто многогодишно растение, достигащо на височина 30-100 см, с листа, дълги 5-9 см и широки 1,5-3 см, с назъбени краища. Цветовете са събрани в класовидни съцветия, като всеки от тях е розов или бял, на дължина и ширина 2,5-3 мм.
Лимонова трева
Цимбопогон е многогодишно тревисто растение, използвано в азиатската (особено тайландската, камбоджанската и виетнамската) и карибската кухня. Тя има лимонов аромат и може да се суши и смила на прах или да се използва прясна. Най-често използвана в чайове, супи и кърита, тя е подходяща и за птиче месо, риба, раци, миди и други морски дарове.
Има повече от 50 вида Cymbopogon. Източноиндийската лимонова трева (Cymbopogon flexuosus) расте в Индия, Шри Ланка, Бирма и Тайланд, докато западноиндийската лимонова трева (Cymbopogon citratus) се смята, че идва от Малайзия. Въпреки че двете са взаимозаменими, C. citratus е по-подходяща за готвене. В Индия C. citratus се използва и като билка и в парфюми.
Други видове в парфюмерийната промишленост са Cymbopogon martini (дестилирана до масло от палмароза) и цитронела (Cymbopogon winterianus Jowitt), от която се получава масло от цитронела. Свещите или ароматните пръчици, направени с високи концентрации на масло от цитронела, прогонват комарите.